Резервоар за течна ферментация Cordyceps CS-4
Култивиране на гъбата Кордицепс
Въпросът с култивирането на гъбата Кордицепс е сложен. От медицинска гледна точка най-голямо значение има вида Кордицепс Синенсис (Cordyceps Sinensis).
В диво състояние тя расте във високите части на Хималаите. Берат я местните хора- тибетци, непалци, китайци и индийци през месеците от май до юли.
Набраното количество от дивия Кордицепс Синенсис обаче е малко в сравнение с търсенето на световния пазар. В допълнение цената на гъбата е много висока – от 16000$ до 34000$ за килограм.
Затова се търсят начини за изкуственото й култивиране.
Култивиране на Кордицепс Синенсис
В лабораторни условия е невъзможно да се повтори процеса на растеж на естествения Кордицепс Синенсис. Не може просто да се вземе една ларва, да се зарази със спорите на гъбата, тя да започне да расте в тялото на ларвата, да избие през главата и да се формира плодното тяло на гъбата. Ако някой открие такъв метод, то той би станал милиардер!
Затова се използват други методи за култивиране на гъбата. Те са базирани на изграждане на мицела на Кордицепс Синенсис, който се оказва сравнително лесен процес.
Какво е мицел?
Гъбният мицел е подобен на кореновата система при дърветата. Чрез него гъбата получава хранителните вещества от средата, била тя почва, дърво, зърнен субстрат или тяло на гъсеница. Първо се формира мицела на гъбата, след това израства плодното тяло, а после гъбата влиза в зряла фаза, формира спори, които се разпръскват в околността и процеса се повтаря.
Методи за култивиране
Има 2 метода за култивиране на мицела на Кордицепс Синенсис:
1) чрез течна ферментация в резервоари,
2) чрез растеж в зърнен субстрат.
Култивиране чрез течна ферментация
Мицелът, който не произвежда плододаващо тяло, се нарича анаморф. Тези анаморфи се използват за производството на големи количества мицел чрез ферментационни технологии, основани на отглеждане на мицел в стерилна течна среда.
Чистият мицел, а понякога и течността, се добиват, изсушават и продават като алтернатива на дивия и много скъп Кордицепс Синенсис.
Най-известният от тези анаморфни продукти се нарича CS-4 (CS идва от Cordyceps Sinensis). Той беше подробно анализиран, за да се сравни основния му хранителен и химичен профил с дивите кордицепси. Аминокиселините и нуклеозидите бяха анализирани и сравнени. Тогава CS-4 беше подложен на много клинични изпитвания, за да се установи дали той дава същите ползи и ефекти като дивите кордицепси.
От 1990 г., въз основа на положителни клинични проучвания, CS-4 е сертифициран от китайското национално правителство като подходящ за употреба в болници и е признат за нова и безопасна хранителна добавка.
Ако на опаковката на продукта е изписано CS-4, то това е щам на Кордицепс Синенсис, произведен чрез ферментационна технология, което означава, че трябва да бъде 100% чист мицел.
Култивация върху зърнен субстрат
Мицелът на Кордицепс Синенсис може да се произведе с помощта на стерилно зърно като растежна среда (зърнен субстрат). Мицелът се отглежда върху зърното и когато е готов за прибиране на реколтата, мицелът и зърненият субстрат след това се изсушават и смилат на прах.
Проблемът тук е, че зърното се оказва в крайния продукт, който се превръща в смес от мицел и зърно.
Тестовете показват, че тъй като мицелът на Cordyceps расте много бавно, съдържанието на нишесте в мицела в зърното може да бъде над 65% поради остатъчното зърно, докато съдържанието на мицел остава много ниско.
Използвайки този метод, различните производители предлагат много кордицепсни продукти – най-често на капсули или на прах. Те имат различно качество, зависещо от качеството на мицела и процента на остатъчно зърно.
Трудно е за потребителя, решил да си купи Кордицепс, да се ориентира към определена марка на пазара. Затова най-добрата препоръка е да се проследят отзивите на потребителите – дали да доволни от продуктите и дали те са им помогнали в здравословен аспект.
Гъбен мицел, растящ на зърнен субстрат
Култивация на Кордицепс Милитарис (Cordyceps Militaris)
Оказва се, че друг вид на гъбата – Кордицепс Милитарис, е лесен за култивация в лабораторни условия. При това гъбата успява да формира и плодовото тяло, което е с оранжев цвят.
По отношение на съставките си, Кордицепс Милитарис не отстъпва на Кордицепс Синенсис. Основното вещество – „кордицептинът“, имащо антивирусни свойства, е в значително количество.
За субстрат се използва смес от ориз и соя. В него се излива течната култура на гъбата. Поддържа се температура от 17 градуса. Сместа с мицела ферментира за 15 дни на тъмно. След това в друго помещение с контролирана светлина и влажност се отглежда и плодовото тяло. За растежа на тялото са нужни още 45 дни.
Благодарение на този процес сега компаниите имат възможността да доставят Кордицепс Милитарис в органично сертифициран култивиран вид, а не продукт на базата на мицел.
Името на този Кордицепс идва от тялото на гъбата. Множеството израстъци са с идентична форма, наредени плътно един до друг – наподобяващи строени войници в боен строй. Оттук е и името – „Милитарис“.