За гъбата Кордицепс
Кордицепс е род аскомицетни (торбести) гъби, който включва около 400 вида. Гъбите от семейството Кордицепс са ендопаразитоиди, т.е. те паразитират върху насекоми и други членестоноги. Някои от тях паразитират по други гъби като подземните трюфелоподобни гъби. Мицелът нахлува в тъканта на приемника и накрая я заменя, докато удълженото плодно тяло може да бъде цилиндрично, разклонено или с много сложна форма.
Едни от най-известните гъби Кордицепс са: Cordyceps Sinensis (Кордицепс Синенсис) и Cordyceps Militaris (Кордицепс Милитарис).
От медицинска гледна точка най-голямо значение има видът Кордицепс Синенсис.
Местообитание на Кордицепс Синенсис
Кордицепс Синенсис главно се среща на висока надморска височина над 3500 метра, където климата е доста суров и въздуха е разреден. Географски това е района на най-голямата планина – Хималаите.
Този район включва няколко азиатски страни, като: Тибет, Непал и северната индийска провинция Сиким.
Наименования на Кордицепс Синенсис
Съществуват различни наименования на гъбата:
- В Тибет местните я наричат „Yarsa Gumba” (зимен червей)
- В Китай я наричат „Dong chong xi cao“
- В Америка и Западна Европа я наричат „Caterpillar mushroom” (гъсенична гъба)
- Друго често наименование по света е: „Хималайска Виагра“, заради действието й на афродизиак.
- Често я наричат и „гъсеницата-зеленчук“.
Защо гъбата се нарича „червей“ или гъсенична гъба?
Това е заради избора на гостоприемник, върху който тя си избира да паразитира. Това са ларвите на пеперудите и главно на нощните пеперуди от род Thitarodes.
Растеж на гъбата Кордицепс Синенсис
През есента ларвите на нощните пеперуди много често се заразяват с гъбата Кордицепс Синенсис. Те престояват през зимата на около 15 см под повърхността на земята в района на Тибетското плато.
Там гъсениците ядат корените на растенията и намират подходящи условия – влага и положителни температури под замръзналата повърхност. Но мицелът (корените) на гъбата се прикрепва към гъсеницата, постепенно прониква в нея и я завладява.
Консумирайки ларвата на 90%, Кордицепс Синенсис я мумифицира ефективно.
ФАЗА1: /късна есен/ Мицелът на гъбата прониква в ларвата и я изпълва, хранейки се с нея. Инфектираната ларва се придвижва на 2-5 см под повърхността и умира в положение с главата нагоре.
ФАЗА2: /зима/ Гъбата излиза от завладяната ларва през главата и формира издължена пъпка, която замръзва през зимата.
ФАЗА3: /пролет/ Пъпката се размразява, започва да расте и излиза над повърхността. Така се формира плодното тяло на гъбата и след неговото узряване се разпръскват гъбните спори, които могат да инфектират нови насекоми.
Така се формират двете части на гъбата:
- Долна част: Мицелът (корена) на гъбата, оформен от тялото на ларвата. На цвят то е жълто до кафяво. На дължина е до 3-4 см.
- Горната част е формирана от плодното тяло на гъбата. На цвят то е тъмно кафяво до черно. На дължина е до 3-4 см.
Обикновено периодът на събиране на реколтата от Кордицепс е от април до август в студените, тревисти местности на тибетското плато.
В наши дни, поради затоплянето на климата, все по-рано снега се разтопява и част от гъбите нямат време да израстнат и поникнат. Това се отразява зле на качеството и количеството на събирания материал на гъбата.
История на Кордицепс Синенсис
Гъбата Кордицепс Синенсис е известна отпреди 4-5 хилядолетия като лекарство в Традиционната Китайска и Тибетска Медицина и в древната Индийска Медицина – Аюрведа.
Традиционните лечители препоръчват гъбата Yarsa Gumba (Кордицепс синенсис) за „всички болести“ като тоник, тъй като те твърдят, че тя подобрява енергията, апетита, издържливостта, либидото и съня. Гъбата е имала репутацията на ценна билка, насърчаваща дълголетието.
Наричали Кордицепс „Божествен подарък“ и векове наред били достъпни само за императорите на Китай (по време на династията Цин), които са знаели, че няма друго растение, което притежава такава сила.
Лечителите са равнявали Кордицепса единствено на Женшена по сила на лечебното си действие.
Легенда за откриването на гъбата
Има легенда за откриването на тази уникална гъба, скрита в тревите.
В родината си, тибетските планини, гъбата Кордицепс отдавна е много популярна – не само сред хората, но също и сред животните.
Пастирите на якове, овце и кози забелязали, че животните, които пасяли в подножието на планините, търсели и намирали с голяма радост малките гъби, които растат там и така те се досетили, че има нещо ценно, което расте на поляните.
Пастирите наблюдавали животните и забелязали как те се отличавали със забележителна издържливост, продължителност на живота и плодовитост. От този момент нататък пътят към определянето на гъбата Кордицепс като изключително скъп тоник и афродизиак не бил дълъг.
И така, пастирите започнали сами да събират гъбата и да я сушат на слънце. Стривайки я на прах, те започнали да я употребяват първо за себе си, убеждавайки се в лечебните ефекти за засилване на енергията и жизнеността.
На второ място, пастирите са включвали гъбата в храната на животните с цел да увеличат продукцията на мляко и репродуктивните способности на животните.
На трето място, убедени в качествата на гъбата, те започнали да я подаряват на свои близки от прилежащите райони.
Така славата на гъбата се разпространила. Не след дълго всяка пролет започнали да прииждат селяни от околностите и да събират гъбата с цел – търговия.
Търговия с Кордицепс
В началото цената на диворастящата гъба Кордицепс била само няколко цента. Тогава се появили много прекупвачи, желаещи да купят ценната суровина. Това довело до главозамайващ ръст в цената и в момента едно парче от диворастящата гъба струва между 6$ и 12$. А едно парче изсушен Кордицепс тежи само 0.3-0.5гр.
В момента цената на килограм Кордицепс на международния пазар е от 16000$ до 34000$ и това я прави най-скъпата лечебна гъба.
Установено е, че повечето местни народни и традиционни лечители използват кордицепс за лечение на 21 заболявания:
| Болест/ефект | Ефективност |
| Увеличаване на дълголетието | **** |
| Еректилна дисфункция | **** |
| Женски афродизиак | *** |
| Безплодие | ** |
| Обща слабост | *** |
| Туберкулоза | ** |
| Бронхити | ** |
| Злокачествен тумор | *** |
| Кашлица и настинка | ** |
| Ревматизъм | * |
| Артрит | ** |
| Жълтеница | ** |
| Уголемяване на простатата | ** |
| Чернодробни болести | *** |
| Бъбречни болести | *** |
| Коронарна болест на сърцето | * |
| Хронична болка | ** |
| Главоболие и виене на свят | *** |
| Ишиас и болки в гърба | ** |
| Диабет | ** |
| Алкохолен хепатит | * |
Кордицепс - тайният наркотик на китайските спортисти
През 1976г. информацията за Кордицепс се разпространява по света, благодарение на китайски спортисти, които постигат невероятни победи след консумация на гъба Кордицепс.
През август 1993 г. олимпийският женски отбор на Китай счупи 3 световни рекорда на Световното първенство по лека атлетика на открито в Германия – една от тях, Ванг Джунксия Wang Junxia, изкара рекорд 2:24:07 в маратона.
(Ванг Джунксия, родена на 19 януари 1973 г. е бивша китайска бегачка на дълги разстояния, която е настоящият световен рекордьор на 3000 метра. Тя също държи световния рекорд за 10 000 метра за 23 години, между 1993 и 2016 г. )
Само 2 месеца по-късно тя подобри още рекорди на Националните игри в Китай, включително сваляне на 42 секунди от 10 километра бягане с рекорд от 29 минути и 31 секунди.
Слуховете за употреба на наркотици започнаха да се разпространяват, но те бързо бяха опровергани от треньорката на жените Ма Джунрен, която каза, че спортистките са приемали кордицепс. Той е давал редовно на своите бегачи преди всяка тренировка – и международният ръководен орган не намери доказателства за забранена употреба на вещества.
Тази „тайна“ на китайските спортисти за бързина и издръжливост вече е публично достояние. Така гъбата Кордицепс Синенсис започна да се радва на по-голяма популярност в световен мащаб.
Полезни вещества
Лечебно действие
